Когато механизмите излязат от строя, тялото престава да бъде предвидим приемник на фармакологична помощ. В настоящата публикация детайлно се анализира критичната връзка между общия хомеостатичен баланс и структурния интегритет на физиологичните бариери. Текстът проследява верижната реакция от функционални изменения, които водят до патологична инертност на органите и компрометират ефикасността на терапевтичния трансфер. Вместо да търсим причините в лекарствените молекули, ние насочваме вниманието към средата, в която те трябва да действат. Статията е задълбочен наръчник за разпознаване на скритите метаморфози в тъканния матрикс и предлага алтернативни стратегии за администриране, които заобикалят системния блокаж и възстановяват пътя към успешното лечение.